Показатели
Член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) гарантира правото на всички лица с увреждания да живеят независимо в дадена общност. За превръщането на това право в реалност, Член 19 изисква от правителството да предприеме действия в четири ключови области:
- Да признае и реализира избора на хора с увреждания къде и с кого да живеят;
- Да осигури достъп до персонализирани услуги за подпомагане на хората с увреждания;
- Да гарантира достъп на основните услуги за хората с увреждания;
- Да предприеме конкретни мерки за затваряне на институциите, които изолират хората с увреждания.
В следващата таблица са посочени четири групи показатели, които отразяват тези задължения.[4] Всеки показател включва различни елементи на правото на живот в обществото, последван от "мярка" под формата на въпрос. Заключение по всеки показател се предоставя въз основа на цялата предоставена информация. Показателите в червено означават, че са били взети недостатъчни мерки; показателите в оранжево показват, че са направени някои обещаващи стъпки, но че се изискват повече усилия, показателите в зелено показват, че са предприети значителни и всеобхватни действия. По-подробни обяснения по всеки показател са дадени в следващите раздели.
Първа група: Живот в обществото и избор
Показателите в тази група отразяват изискванията на чл. 19(a) от КПХУ, който гарантира, че:
Хората с увреждания имат равните права с всички останали всички хора да живеят в общността, с възможности за избор, каквито имат всички останали граждани - да избират своето място на пребиваване, къде и с кого да живеят, както и че те не са длъжни да живеят при специални условия на живот. :
|
|||
№ |
Показател |
Мярка |
Заключение |
1(A) |
Не се изисква хората с увреждания да живеят в институции. |
Колко хора с ментални увреждания живеят в институции? |
Над 7000 души с ментални увреждания живеят в институции. През последните години няма значителен спад в броя на хората, които живеят в институции. |
1(B) |
Хората с ментални увреждания трябва да имат достъп до някои битови възможности, които са налични за останалото население. |
Какви възможности за настаняване в жилище са на лице за хората с ментални увреждания ? |
За много хора с ментални увреждания настаняването в институции продължава да бъде основната налична форма на живот. Нови базирани на живеене в общността услуги могат да бъдат в основата на по-широки социални грижи или психиатрични институции. |
1(C) |
Би трябвало да има мораториум върху нови приемания в институциите за социални грижи. |
Има ли ограничения или мораториум върху новите приемания в институциите ? |
Не, няма ограничение върху новите приемания в – институциите – резидентен тип в България. |
1(D) |
Изборът на хората с ментални увреждания къде и с кого да живеят са признати и утвърдени по закон. |
Зачита ли законът избора на хората с увреждания къде и с кого да живеят и какви услуги да получават? |
На хората под пълно и частично запрещение се отказва правото да решават къде и с кого да живеят. |
1(E) |
Законът признава правото на хората с ментални увреждания да сключват договори за настаняване и ползване на социални услуги. |
Могат ли хората с ментални увреждания да сключват договори и споразумения за тяхна подкрепа, кредитни споразумения за закупуване или наемане на жилище или други споразумения за жилищно настаняване? |
Хората под запрещение не могат да сключват договори. |
1(F) |
Хората с ментални увреждания могат да получават подкрепа за избор къде и с кого да живеят. |
Подкрепят ли се хората с ментални увреждания при вземането на решения къде и с кого да живеят или до какви услуги за подкрепа да имат достъп? |
Не се предоставя такава подкрепа. |
1(G) |
Хората с ментални увреждания могат да оспорват решенията, взети от други за това къде и с кого да живеят. |
Имат ли хората с ментални увреждания достъп до ефективни механизми, ако желаят да се оплачат относно техните права да живеят в общността? |
Не, няма налични механизми за хората с ментални увреждания да оспорват отказване на тяхното право да живеят в обществото. |
Втора група: Достъп до услуги за индивидуално подпомагане
Показателите в тази група отразяват изискванията на Член 19(б) от КПХУ, който гарантира, че:
Хората с увреждания имат достъп до редица домашни, жилищни и други услуги за подкрепа, включително лична помощ, когато е необходимо да се поддържа съществуването и приобщаването им към обществото, както и за предотвратяване на тяхната изолация или сегрегация от обществото. |
|||
№. |
Показател |
Мярка |
Заключение |
2(A) |
Хората с ментални увреждания имат личен бюджет, който им позволява да избират подкрепата, от която се нуждаят. |
Налични ли са лични бюджети, които дават възможност на хората с увреждания да изберат подходящата подкрепа, от която се нуждаят, за да живеят в обществото ? |
Не, на хората с увреждания не е предоставен личен бюджет. |
2(B) |
Лична помощ се предоставя на хората с ментални увреждания за подкрепата им да живеят в обществото. |
Налична ли е лична помощ за подкрепа на хората с ментални увреждания да останат да живеят в обществото? |
Правителството финансира личната подкрепа, но основно като начин за намаляване на безработицата. На практика роднините се ‘назначават’ като лични асистенти. |
2(C) |
Хората с ментални увреждания получават подкрепа за достъп до финансиране или специализирани услуги за подкрепа. |
На лице ли е подкрепа за хората с ментални увреждания за достъп до финансиране или други услуги за подкрепа? |
Не е налично такова подпомагане. |
2(D) |
Финансова и практическа подкрепа е налична за семействата и грижещите се за хора с ментални увреждания. |
Налична е подкрепа за семействата /грижещите се да хора с ментални увреждания? Примери включват обезщетения, възнаграждения на членовете на семейството за предоставянето на подкрепа и дневни грижи. |
Съществуват дневни грижи и услуги за отдиха за някои хора. Не се предоставя специална подкрепа на роднините или грижещите се, освен ако не са ‘назначени’ за лични асистенти (виж 2(B) по-горе). |
2(E) |
Дневни услуги се предоставят за хора с ментални увреждания за подкрепа при тяхното приобщаване към обществото. |
Предоставят ли се дневни услуги, които да подкрепят хората с ментални недостатъци да живеят в обществото? |
Дневни грижи съществуват, но няма официална информация относно географския обсег или достъпността до такива услуги. |
2(F) |
Правителственото финансиране се използва за разработването на базираните в общността услуги вместо финансиране на жилищни институции. |
Управлява ли правителството своя бюджет така, че да издига правото на хората с увреждания да живеят в обществото? |
Българското правителство харчи значително повече средства за поддържането на институциите, отколкото за разработване на индивидуализирани, базирани в общността услуги, включително значителни суми от средствата, отпуснати от Европейския съюз. |
Трета група: Достъп до основните услуги
Показателите в тази група отразяват изискванията на Член 19(в) от КПХУ, който гарантира, че:
Услугите и средствата на общността за населението като цяло са еднакво достъпни за хората с увреждания и отговарят на техните нужди.
|
|||
№. |
Показател |
Мярка |
Заключение |
3(A) |
На хората с ментални увреждания е гарантиран достъп до образование в общообразователните и приобщаващи среди. |
Имат ли хората с увреждания достъп до общо образование? Приобщаващо ли е и отговаря ли на техните индивидуални нужди?
|
Въпреки че правото на приобщаващо образование за децата с увреждания е дадено по закон, много деца с ментални увреждания се обучават в изолирани или институционални среди. |
3(B) |
На хората с ментални увреждания се оказва подкрепа в достъпа им до свободния пазар на труда. |
Имат ли хората с увреждания достъп до основна работа? Достатъчно приобщаваща ли е системата за осигуряване на заетост? |
Не. По-голямата част хора с ментални увреждания са изключени от пазара на труда. |
Четвърта група: Преход от институциите към общността
Показателите в тази група отразяват задължението на правителствата за предприемане на конкретни стъпки за отдалечаване от колективните, институционални модели за настаняване на хора с ментални увреждания, към тяхното подпомагане да живеят самостоятелно в обществото в рамките на разумен период от време.
|
|||
№. |
Показател |
Мярка |
Заключение |
4(A) |
Правителството е приело национална стратегия за живот в обществото, която ефективно поощрява правото на живот в общността за всички хора с ментални увреждания. |
Съществува ли задоволителна национална стратегия за живот? |
Не и напредъкът е изключително бавен. Въпреки съществуването на национална стратегия за деинституализация, много малък брой хора с ментални увреждания са напуснали институциите. |
4(B) |
Правителството е предприело пилотни проекти за разработването на модели за преместване на хората от институции в обществото. |
Съществуват ли пилотни проекти за живот в обществото? Достатъчно ефективни и приобщаващи ли са те? |
Да, но броят на проектите е малък, а обещаващите практики не са разширени, за да могат да се възползват от тях повече хора с ментални увреждания. |
[4] Показателите са извлечени от: Комисар по правата на човека на Съвета на Европа, "Правото на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да бъдат включени в общността”, 12 март 2012 г., Комисия за правата на човека/ издаване на документа (2012 г.) 3, налични на https://wcd.coe.int/com.instranet.InstraServlet?command=com.instranet.CmdBlobGet&InstranetImage=2397433&SecMode=1&DocId=2076280&Usage=2 (последно прегледано на 23 септември 2014 г.).