Показатели

Първа група: Живот в обществото и избор

Показателите в тази група отразяват изискванията  на чл. 19(a) от КПХУ, който гарантира, че:

Хората с увреждания имат равните права с всички останали всички хора да живеят в общността, с възможности за избор, каквито имат всички останали  граждани - да избират своето място на пребиваване, къде и с кого да живеят, както и че  те не са длъжни да живеят при специални условия на живот.  :

№

Показател

Мярка

Заключение

1(A)

Не се изисква хората с увреждания да живеят в институции.

Колко хора с ментални увреждания живеят в институции?

Над 7000 души с ментални увреждания  живеят в институции. През последните години няма значителен спад в броя на хората, които живеят в институции.

1(B)

Хората с ментални увреждания трябва да имат достъп до някои битови възможности, които  са налични за останалото население.

Какви възможности за настаняване в жилище са на лице за хората с ментални увреждания ?

За много хора с ментални увреждания настаняването в институции продължава да бъде основната налична форма на живот. Нови базирани на живеене в общността услуги могат да бъдат в основата на по-широки социални грижи или психиатрични институции.

1(C)

Би трябвало да има мораториум върху нови приемания в институциите за социални грижи.

Има ли ограничения или мораториум върху новите приемания в институциите ?

Не, няма ограничение върху новите приемания в – институциите – резидентен тип в България.

1(D)

Изборът на хората с ментални увреждания къде и с кого да живеят са признати и утвърдени по закон.

Зачита ли законът избора на хората с увреждания къде и с кого да живеят и какви услуги да получават?

На хората под пълно и частично запрещение  се отказва правото да решават къде и с кого да живеят.

1(E)

Законът признава правото на хората с ментални увреждания да сключват договори за настаняване и ползване на социални услуги.

Могат ли хората с ментални увреждания да сключват договори и споразумения за тяхна подкрепа, кредитни споразумения за закупуване или наемане на жилище или други споразумения за жилищно настаняване?

Хората под запрещение не могат да сключват договори.

1(F)

Хората с ментални увреждания могат да получават подкрепа за избор къде и с кого да живеят.

Подкрепят ли се хората с ментални увреждания при вземането на решения къде и с кого да  живеят или до какви  услуги за подкрепа да имат достъп?

Не се предоставя такава подкрепа.

1(G)

Хората с ментални увреждания могат да оспорват решенията, взети от други за това къде и с кого да живеят.

Имат ли хората с ментални увреждания  достъп до ефективни механизми, ако желаят да се оплачат относно техните права да живеят в общността?

Не, няма налични механизми за хората с ментални увреждания да оспорват отказване на тяхното право да живеят в обществото. 

Втора група: Достъп до услуги за индивидуално подпомагане

Показателите в тази група отразяват изискванията на Член 19(б) от КПХУ, който гарантира, че:

Хората с увреждания имат достъп до редица домашни, жилищни и други услуги за подкрепа, включително лична помощ, когато е необходимо да се поддържа съществуването и приобщаването им към обществото, както и за предотвратяване на тяхната изолация или сегрегация от обществото.

№.

Показател

Мярка

Заключение

2(A)

Хората с ментални увреждания имат личен бюджет, който им позволява да избират подкрепата, от която се нуждаят.

Налични ли са лични бюджети, които дават възможност на хората с увреждания да изберат подходящата подкрепа, от която се нуждаят, за да живеят в обществото ?

Не, на хората с увреждания не е предоставен  личен бюджет.

2(B)

Лична помощ се предоставя на хората с ментални увреждания за подкрепата им да живеят в обществото.

Налична ли е лична помощ за подкрепа на хората с ментални увреждания   да останат да живеят в обществото?

Правителството финансира личната подкрепа, но основно като начин за намаляване на безработицата. На практика роднините се ‘назначават’ като лични асистенти.

2(C)

Хората с ментални увреждания получават подкрепа за достъп до финансиране или специализирани услуги за подкрепа.

На лице ли е подкрепа за хората с ментални увреждания за достъп до финансиране или други услуги за подкрепа?

Не е налично такова подпомагане.

2(D)

Финансова и практическа подкрепа е налична за семействата и грижещите се за хора с ментални увреждания.

Налична е подкрепа за семействата /грижещите се да хора с ментални увреждания? Примери включват  обезщетения, възнаграждения на членовете на семейството за предоставянето на  подкрепа и дневни грижи.

Съществуват дневни грижи и услуги за отдиха за някои хора. Не се предоставя специална подкрепа на роднините или грижещите се, освен ако не са ‘назначени’ за лични асистенти (виж 2(B) по-горе).

2(E)

Дневни услуги се предоставят за хора с ментални увреждания за подкрепа при тяхното приобщаване  към обществото.

Предоставят ли се дневни услуги, които да подкрепят хората с ментални  недостатъци да живеят в обществото?

Дневни грижи съществуват, но няма официална информация относно географския обсег или достъпността до такива услуги.

2(F)

Правителственото финансиране се използва за разработването на базираните в общността услуги вместо финансиране на жилищни институции.

Управлява ли правителството своя бюджет така, че да издига правото на хората с увреждания да живеят в обществото?

Българското правителство харчи значително повече средства  за поддържането на институциите, отколкото за разработване на индивидуализирани, базирани в общността услуги, включително значителни суми от средствата, отпуснати от Европейския съюз.

Трета група: Достъп до основните услуги

Показателите в тази група отразяват изискванията на Член 19(в) от КПХУ, който гарантира, че:

Услугите и средствата на общността за населението като цяло са еднакво достъпни за хората с увреждания и отговарят на техните нужди.

№.

Показател

Мярка

Заключение

3(A)

На хората с ментални увреждания е гарантиран достъп до образование в общообразователните и приобщаващи  среди.

Имат ли хората с увреждания достъп до общо образование? Приобщаващо ли е и отговаря ли на техните индивидуални нужди?

Въпреки че правото на приобщаващо образование за децата с увреждания е дадено по закон, много деца с ментални увреждания се обучават в изолирани или институционални среди.

3(B)

На хората с ментални увреждания се оказва подкрепа в достъпа им до свободния пазар на труда.

Имат ли хората с увреждания достъп до основна работа? Достатъчно приобщаваща ли е системата за осигуряване на заетост?

Не. По-голямата част хора с ментални увреждания са изключени от пазара на труда.

Четвърта група: Преход от институциите към общността

Показателите в тази група отразяват задължението на правителствата за предприемане на конкретни стъпки за отдалечаване от  колективните, институционални модели за настаняване на хора с ментални увреждания, към тяхното подпомагане да живеят самостоятелно в обществото в рамките на разумен период от време.

№.

Показател

Мярка

Заключение

4(A)

Правителството е приело национална стратегия за живот в обществото, която ефективно поощрява правото на живот в общността за всички хора с ментални увреждания.

Съществува ли задоволителна национална стратегия за живот?

Не и напредъкът е изключително бавен. Въпреки съществуването на национална стратегия за деинституализация, много малък брой хора с ментални увреждания са напуснали институциите.

4(B)

Правителството е предприело  пилотни проекти за разработването на модели за преместване на хората от институции в обществото.

Съществуват ли пилотни проекти за живот в обществото? Достатъчно ефективни и приобщаващи ли са те?

Да, но броят на проектите е малък, а обещаващите практики не са разширени, за да могат да се възползват от тях повече   хора с ментални увреждания.