Препоръки към българското правителство

А. Живот в обществото и избор

1. Приемане на незабавен мораториум върху ново приемане в институциите, с оглед спиране попълването на свободните места. Вместо това от местните власти да се изисква да намерят алтернативи за всяко лице, включено в списъка на чакащите.
2. Приемане на законодателство за премахване на всички форми на запрещение в съответствие с Член 12 от КПХУ, без по-нататъшно забавяне. Законодателството трябва да осигури също признаване на подкрепеното вземане на решения на базата на отношения на доверие и даване на предимство на волята и предпочитанията на подкрепяните лица.
3. Координиране на националните и регионални действия по деинституционализация и премахване на запрещението, чрез обозначаване на Член 33 (1)  като правителствена фокусна точка и публикуване на годишни доклади за постигнатия напредък.
4. Изоставяне на плановете, съгласно които български и ЕС фондове ще се използват за поддържане, обновяване или разширяване на съществуващите институции. Вместо това, използване на наличното финансиране за разработването на индивидуални, базирани в обществото услуги за подпомагане в максималната възможна степен.

В. Достъп до услуги за индивидуално подпомагане

1. Гарантиране на равен достъп на хората с ментални увреждания до набор индивидуализирани услуги, включително до домашна подкрепа и помощ, както и до съответните здравни екипи в обществото, които да са достъпниза всички хора с такива увреждания от цяла България. Това следва да окаже влияние върху националните бюджетни приоритети, прехвърляйки средствата от институциите към развитието на услуги за индивидуална поддръжка.
2. Гарантиране получаването на достъп до специализирана помощ и финансиране за всички хора с ментални увреждания и семействата им, включително личен бюджет за закупуване на професионална, индивидуализирана подкрепа, когато такива услуги не са осигурени от правителството.

С. Достъп до основни услуги

1. Извършване на оценки за достъп до основни обществени услуги (включително училища, здравеопазване и подкрепа за трудова заетост) със специалната цел да се дефинират бариерите за хората с ментални увреждания. Оценките трябва да повлияят върху бюджетните планове за реформа, която да бъде публикувана. 
2. Разработване  план за гарантиране достъп до основните услуги в обществото за лица с ментални увреждания включително до здравеопазване, образование и заетост, както на другите хора. За постигането на тази цел правителството трябва да даде приоритет на достъпността на всички услуги за хора с ментални увреждания. Правителството трябва също да приеме програма за повишаване  равнището на заетост на хората с умствени увреждания и за улесняване техния достъп до пазара на труда. 
3. Наличие на ясна стратегия за осигуряване на приобщаващо образование, което откликва на нуждите на децата с ментални увреждания, включително чрез предоставяне на подкрепа, която да им позволи да бъдат включени в общообразователните  училища.

D. Преход от институциите към обществото

1. Рационализиране на различните планове и предложения за деинституционализация на услугите в една всеобхватна и приобщаваща програма за действие за всички хора с увреждания. Поставяне на ясен, петгодишен срок за завършване на процеса, свързан с годишните количествени и качествени показатели, включително закриване на институции, разработване на специализирани, базирани в общността услуги и настаняване, както и подобряване на достъпа до основните услуги.
2. Консолидираната стратегията следва да съдържа подробен анализ на начина, по който държавното финансиране в момента се използва за услуги за хора с увреждания (включително институции), и преразпределяне на бъдещите средства от финансови институции към базирани в обществото услуги за финансиране. Годишните доклади относно начина, по който се изразходват публичните средства следва да станат публично достояние.
3. Разработване на индивидуални планове за преход за всички лица с ментални увреждания, живеещи понастоящем в институции. Плановете трябва да бъдат ясно и точно основани на волята и предпочитанията на съответното лице. Плановете трябва да предоставят истински възможности за живот в обществото, включително осигуряване на лично или семейно настаняване, идентифициране на необходата индивидуална подкрепа  (и как тя ще се осигури), при с ясно определени срокове.

Е. Достъп до правосъдие, наблюдение и обществена информираност

1. Създаване на законово право за хората с увреждания да живеят самостоятелно в обществото.
2. Гарантиране на пряк достъп за хората с ментални увреждания до ефективни и независими механизми за жалби  в случай на нарушаване правото им на независим живот в обществото. Това включва оплаквания за непредоставяне на персонализирани услуги или варианти за живот в обществото и липса на достъп до основни услуги.
3. Гарантиране, че за хората с ментални увреждания ще са налице правни средства за защита в случай, че оплакването им не доведе до резултат.   Предявяването на жалби не трябва да бъде поставяно в зависимост от настойници или други лица, даващи заместващо съгласие .
4. Събиране на цялостни, детайлизирани данни, включително статистически данни и данни от проучвания за гарантиране на политика, основана на доказателства и действия от страна на държавните органи, с цел постигане на напредък към независим живот в обществото. Събраните данни трябва да се съобразят с изискванията на член 31 от КПХУ и да се публикуват ежегодно, като определят:
   1. Брой на лицата с ментални увреждания, включително хора с интелектуални затруднения, хора с психични проблеми (психо-социални увреждания), възраст и пол, влошавания на здравословното състояние и други;
   2. Брой и вид на местата, където живеят (в институция и базирано в обществото);
   3. Пълен списък на институциите, техния размер и капацитет, разбивка на финансирането (включително източници на финансиране), приемания и продължителност на приемания и напускания;
   4. Видове налични индивидуализирани услуги, техният географски обсег, финансиране и колко души имат достъп до тях; и
   5. Анализ на броя на лицата с ментални увреждания, които имат достъп до основните услуги (включително образование, здравеопазване и подпомагане при намиране на работа), както и анализ на финансирането на разумно приспособяване.
5. Прилагане на стратегия за повишаване на обществената осведоменост относно човешките права на хората с ментални увреждания в съответствие с член 8, КПХУ. Стратегията трябва да е ясна по отношение на конкретните стъпки, които правителството ще предприеме за намаляване на предразсъдъците и борбата с дискриминацията.
6. Наказателното право следва да бъде променено така, че да класифицира престъпленията извършени по дискриминационни подбуди срещу хора с увреждания  като престъпления от омраза и да се предвиди търсене на отговорност от извършителите. Следва да се съставя и докладва ежегодно криминалната статистика  относно честотата на престъпленията от омраза срещу хората с увреждания, да се извършва проучване на жалбите и постановените решения на тяхна база.