Показател 4(A): Има ли задоволителна национална стратегия за живот в обществото?
Заключение:
Не. Националните стратегии за деинституционализация на възрастни и деца с ментални увреждания не са достатъчно всеобхватни и напредъкът е изключително муден.
Обяснение:
Деинституционализация (виж Речника) на лицата с увреждания е заложена като приоритет в "Националната програма на Агенцията за хората с увреждания за 2006г."[78] През 2006 - 2007 г. 28 души са напуснали институциите и са им предоставени асистенти.[79] През 2008 г. само 19 души са напуснали институциите, а през 2009 г. са били освободени още 20 души.[80]
В продължение на заявната политика, прие "Визията за деинституционализацията на хората с ментални затруднения, психично-здравни проблеми и деменция за 2010-2011" и план за нейното изпълнение.
Според този план 4441 души с психични проблеми и ментални увреждания, живеещи в институции, трябваше да бъдат преместени и настанени в малки групови домове и да получават услуги за дневна грижа,[81] но не е налична допълнителна информация за изпълнението на тази задача.
Българското правителство прие национална стратегия за деинституционализацията на децата, наречена "Визия за деинституционализацията на децата в България." През август 2009 г. беше поставена цел за деинституализация на децата ментални увреждания – те бяха първата група, за която се предвиди да напуснат институциите и да започнат да получават услуги в общността. Оценката на първия етап на програмата[82] установи редица положителни аспекти, включително намерение да се вземат под внимание становищата и мненията на самите деца. На практика, обаче, децата не са изцяло включени във вземането на решения, нито техните родители, като окончателните решения все още си взимат от Агенцията за социално подпомагане.[83] Не са разработени стандарти за качество, за следене на предоставянето на базираните в общността услуги за деца с ментални увреждания.[84]
Различни други планове с елемент на деинституционализация са разработени на различни нива на управление през последните години, включително и "Национална стратегия за дългосрочни грижи’,[85] План за действие за прилагане на КПХУ (2013-14)[86] и Концепция за прилагането на член 12 от КПХУ. Тези планове и предложените реформи са насочени към подобряването на обхвата и достъпа до базираните в общността услуги.[87] Планът за действие има за цел да определи краен срок за приключване на процеса на деинституционализация, но работата по него беше преустановена поради оставката на правителството. Наредба, издадена от правителството по Закона за социално подпомагане задължава областните управители и кметовете да разработят местни, петгодишни стратегии за подобряване на институционалните и базираните в общността услуги за лицата с увреждания.[88] Не са предприети значителни стъпки, за да станат основните услуги приобщаващи за децата с увреждания.[89]
[78] Виж Глава 2, т. 3 и Глава 3, т. 2 от Националната програма.
[79] Национална служба за финансова ревизия, 2008 г., Доклад за резултатите от ревизиране на дейностите по Националната програма "Асистенти за хора с увреждания" от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта за периода 1.01.2005 - 31.12.2007, София, 10, налично на http://www.bulnao.government.bg/files/_bg/DOK_41_HPAXU_sled_zased.doc (последно прегледано: 23 Септември 2014).
[80] 2008 Годишен доклад за дейностите на Агенцията за социално подпомагане, София, 8 и 22, наличен на български език на (http://www.asp.government.bg/ASP_Files/OT4ET_ASP_2008.doc (последно прегледан: 23 септември 2014 г.).
2009 Годишен доклад за дейностите на Агенцията за социално подпомагане, София, 22.
[81] Визия за деинституционализацията на хората с интелектуални затруднения, психично здравни проблеми и деменция 2010-2011, 5-7. Реалността обаче е, че по-малко от 2 000 възрастни ползват базирани на общността жилищни услуги и получават услуги за дневна грижа (виж Показатели 1 (B) и 2 (E) по-горе).
[82] „Ноу-хау” център за алтернативни грижи за деца, Оценка и анализ на комуникацията и координацията на различните дейности в изпълнение на Националната стратегия "Визия за деинституционализацията на децата в България на общинско ниво", наличен на български език на http://bit.ly/1qfH6yC (последно прегледан на 23 септември 2014 г.).
[83] Съобщено е, че специалистите нямат обучението или подготовката за установяване и разбиране мнението на децата.
[84] Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане предоставя само базирани на количеството стандарти за качество, ориентирани към сградите и необходимото оборудване. Все още няма измерими критерии по отношение на въздействието на услугите върху качеството на живота на едно дете.
[85] Виж повече на http://www.asp.government.bg/ASP_Client/ClientServlet?cmd=add_content&lng=1§id=13&s1=1614&selid=1614 (последно прегледано на 23 септември 2014 г.).
[86] България, План за действие за изпълнение на КПХУ (2013-2014), качен за дискусии на 19 септември 2012 г. на портала на Министерски съвет за публичен дебат, наличен на http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=677.
[87] Предоставяне на Българския парламент, Междупарламентарна среща на Комитет по заетостта и социалните въпроси (МСК), вторник, 29 януари 2013 г-, 7, налично на http://bit.ly/1tus7qs (последно прегледано на 23 септември 2014 г.)
[88] Член 36a и Член 36б от Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
[89] Европейска мрежа за независим живот - Европейска коалиция за живот в общността, Брифинг по инвестициите от структурните фондове за хората с увреждания: Постигане на преход от институционални грижи към живот в общността, 2013 г., 10.