Показател 1(D): Зачита ли законът избора на хората с увреждания къде и с кого да живеят и какви услуги да получават?
Заключение:
Законът не признава правото на избор при хората с ментални увреждания, които са поставени под пълно или частично запрещение.
Обяснение:
Член 35 от Конституцията на Република България предвижда, че всеки човек има право да избира своето място на живеене. Въпреки това, ако един човек е поставен под запрещение, настойникът решава къде да живее лицето.[25] Когато едно лице е поставено под частично запрещение, то трябва да има съгласието на своя настойник за валидиране избора къде и с кого да живее.[26] В момента хората с ментални увреждания, които са поставени под пълно или частично запрещение, не се признават за дееспособни лица от закона и техните решения не се признават за правно валидни. Почти 7000 души с ментални увреждания са под запрещение в България, като по-голямата част са под пълно запрещение.[27]
[25] Член 163, ал. 1 на българския Семеен кодекс. Съгласно този член лице, поставено под пълно запрещение трябва да живее със своя настойник, освен ако някоя важна причина не пречи на това. Съгласно ал. 2 на същия член, когато лице под пълно запрещение избяга от мястото на пребиваване, определено за него, настойникът може да поиска от районния съд да върне лицето обратно, след като съдът изслушва лицето. Решението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не изключва прилагането на решението. Лицето с увреждане може да бъде върнато по административния ред.
[26] Член 5, ал. 3 във връзка с Член 4, ал. 2 от българския Закон за лицата и семейството. Съгласно член 167 от Семейния кодекс лице под частично запрещение трябва да живее със своя настойник, освен ако не бъде настанено на място по законен начин.
[27] Център за застъпничество за правата на лица с умствени увреждания, правоспособност в Европа, (Будапеща: ЦЗПЛУУ, 2013 г.), 44-6, налично на: http://mdac.org/sites/mdac.info/files/legal_capacity_in_europe.pdf (последно прегледано на 23 септември 2014 г.).